Try running in my shoes, биха изпяли Depeche Mode, ако Мартин Гор беше някой лекоатлет:)
Та, аматьорските ми напъни да възвърна някаква прилична форма в бягането, се ъпдейтнаха с нови обувки. След миналогодишното ми фиаско да пробягам обичайния ми летен трак-Албена -Кранево-Албена, реших че е време да пробвам петопръстите обувки. Няма да забравя, когато някъде 2013, бидейки за кратко в държавата САЩ, видях за първи път това произведение. Изненадах се, колко логично е да има такива обувки, и колко време е отнело да проумеем това. Както ѝ да е. Няколко съвета от мен, за хората, които тепърва ще си поръчват подобни обувки. Босото бягане е най-естественото нещо, и ако сте решили че искате да се занимавате с това, като хоби или професионално, съветвам ви да имате подобни обувки. Бягането с тях, ще ви подобри техниката на стъпване, която е едно от най-важните неща в бягането, която води до травми ако не е правилна. Въоръжете се с търпение при обуването на подобни обувки, напасването на пръстчетата изисква време. Ако можете да пробвате обувки в някой магазин преди покупка, направете го. Ако ли не, поръчайте си малко по-голям номер. Поне при мен, въпреки малко по-големия номер, пак се оказа че на места ми е тясна тази. Очаканията ми за усещане на терен се оказаха положителни. Малките камъчета, почти не се забелязват, но следете терена по който бягате и не стъпвайте на всякакви ръбати неща, освен ако не искате да добиете техника на тичащ акробат. Не забравяйте, че ако искате да тичате с чорапи, трябва да си вземете петопръсти такива. За финал, наслаждавайте се на живота, независимо от обувките.
Write a comment