С течение на годините музикалните ми предпочитания се промениха доста. Въобще няма да ви занимавам с историята на този преход. Темата тук е Keith Jarrett, Gary Peacock и Jack DeJohnette, или така известното "The Standards Trio". Ще се отплесна малко, като спомена че "The Köln Concert" на Keith Jarrett е феноменално произведение, а записа му е съпроводен с много заплетена история за пианото на което се е наложило да свири. Въобще, малцина музиканти биха се съгласили да участват и запишат "нещото" при така стеклите се обстоятелства, но оставям на вас да се заровите в тази интересна история, разказана от всички замесени, и от самата Вера Брандес, която тогава едва 17 годишна е организатор на този концерт. История, достойна за игрален филм. Също така, ако Джарет ви е любим, може да се запознаете по-подробно с Ostinato -
музикална техника, която няма друг изпълнител който да владее толкова перфектно.
А сега, да минем "плавно" към същината. Преди време беше модерно да се питат разни интересни личности, каква книга биха си избрали да вземат на самотен остров ако можеха да избират. Е, аз не съм известна личност, но съм си задавал въпроса, и така ѝ не стигнах до еднозначен отговор. Трудно бих избрал една книга, даже един автор бих избрал с мъка. Щото само между Ерих Мария Ремарк и Ромен Гари биха ми трябвали години да посоча единия, камо ли за едно писмено произведение. Обаче, някакси се замислих, че за музиката мога да го направя. И избора ми ще бъде някой лайф на Jarrett-Peacock-DeJohnette Trio. А, ако мога да направя сам компилация, тя ще бъде просто ето тези три произведения на тези трима майстори:
А, "The Köln Concert" си остава най-любимото ми музикално произведение евър. И, една малка тайна-изключителния кадър който стои на облюжката на албума, въобще не е от този концерт.
Write a comment