На 26.05.2022 Анди Флетчър си тръгна завинаги от тази група. Толкова много спомени имам с тях, толкова любими песни, толкова много тъга. Признавам си, Анди беше най-незабележимият за мен, беше диджей, пиар на групата, човекът вечно ръкопляскащ на концертите им... За мен, групата се разпадна, още с напускането на Алан Уайлдър. За мен, той беше толкова много. За съжаление, след онова прословуто турне Devotional, той не издържа. Музиканта, който направи толкова много аранжименти, човекът, който взе идеята на Мартин Гор и я направи най-известното им парче, а именно - "Enjoy the silence". За мен те имат три огромни албума, и трите ги свързам някакси с Алан, за който все таях надежда че ще се върне.
-"Violator"-албумът който ги заведе на върха. Трябва да отбележа, че прословутото им турне "101" преди това допринесе несъмнено, защото с него те успяха да пробият в САЩ. Този албум е еманацията на целият им път, като започнем от смешните от гледна точка на днес аранжименти в първият им албум, та до изключителните попадения, от рода на "Shake the Disease" .
-"Songs of faith and devotion"-албумът който беше изненада за всички нас. Периода в който Дейв и неговите наркомански наклонности докараха новото им рок звучене. Риска за провал беше огромен. Група, която беше ню-уейв, се захласна по китари и твърд звук. Госпъл бек вокали бяха неизменна част от тази промяна. А, Алан започна да свири на истински барабани в концертите от турнето! Абсолютен шок беше още пускането на първият сингъл за мен. Още помня феновете с които обсъждахме тази промяна. Този албум ми донесе може би най-любимата ми тяхна песен - "Walking in My Shoes".
Трябва да спомена още един "виновник" за техния имидж и успех - Антон Корбин. Човекът който е заснел най-много техни клипове, човекът стоящ зад множество техни снимки, човекът който сам се снима във финалната сцена на клипа "Enjoy the Silence" вместо Дейв. Негов е целият облик и визия на турнето от този албум.
-"Ultra"- честно казано не очаквах нищо от тях след напускането на Алан, но тук ме изненадаха. Мартин Гор сътвори най-тъжният, най-мрачният, завръщаш се към коерените на уейв движението им албум.
Въпреки смъртта на Анди, соловия проект на Дейв, напускането на Алан, не мисля че тази група се е разпаднала окончателно. Лично аз, предпочитам да ги помня с огромната музика, но не мисля че ще могат да сътворят нещо, поне докато живите членове не преглътнат егото си... Докато чакаме, просто ще ги цитирам:
And I thank you
For bringing me here
For showing me home
For singing these tears
Finally I've found
That I belong here
...
Write a comment