27. August 2018

44

44, звучи като... Многоточието е прекрасен символ. За някои от Вас 44 е доста, нали? За други е малко☺ Всъщност, не знам за мен какво е, малко ли е, много ли е? Е, няма да си кривя душата, 44 не е като 34 или 24, ама, и аз съм имал такива моменти. Та, с годините, все по-често се обръщам назад, да проследя миналото, грешки да потърся, безмислено. Когато си млад гледаш само напред, така трябва да е. Все пак, обръщайки се назад, виждам доста интересни неща и моменти, мои си. Като цяло, не знам доколко правилно съм изживял живота си дотук, но мога да кажа, че не е бил напразен, поне за мен. До около 20тата си годишнина се бях отдал на спорта. Благодарение на Алик, мой приятел и треньор, стигнах доста напред, но..., после дойде Демокрацията. Демокрацията майка, тя ми отне спорта, ама да не се оправдавам. После Философия в СУ, кой да предположи. Там, в сърцето на СУ започнах първата си постоянна работа, в Яйцето-култово заведение. Там срещнах Явор Кирин, този господар на словото и музиката, благодаря ти за всичко, момче. После Господари на Ефира, хм. Помня деня в който работейки в един склад за платове видях обявата за сценаристи и редактори за това стартиращо предаване, и, веднага реших че това е точно за мен. Там 10 години. После още телевизия, Миро Янев, Краси Ванков, двама колоси, с които ми беше толкова хубаво да работя. Години, в които станах уверен, видях и съзрях потенциала в мен. След това дойде разочарованието от заобикалящия ме свят. То не стана изведнъж, просто се беше насъбрало и започна да прелива. Да съм доволен от работата не ми беше достатъчно, дразнеше ме всичко около мен, простащината с която се сблъскваш всекидневно на улицата. Дотолкова ме побъркваше това, че първо спрях да карам кола в София. След това дойде решението да замина някъде навън. Тодор Андонов е човека, който ми подаде ръка в този момент. Въпреки че не знам бъкел немски, реших, че Германия е добър избор. Близо е, силна икономически страна... Даже в началото си представях как вече работя в някоя немска телевизия☺ Ха-ха, смея се сега. Речено-сторено. Напуснах работа, закрих си фирмата, натоварих целия бахаж който смятах за необходим, и хоп. Вече 3 години съм в Дойчланд, с жена ми и моят син-моята гордост. Немски не знам все още толкова, колкото на мен ми се иска. Именно заради това и не работя все още в телевизия тук, пък ѝ да си кажа честно, май тръпката към телевизията отмина. А, телевизията тук, драги ми смехурковци е на такова ниво, че разликата с нашата е все едно да сравнявате СКАТ с HBO. Е, имат си и те глупости, гадателки и тем подобни, ама кой ги гледа, ве? Не знам дали да ви говоря още за Германия, може би е добре да не го правя, щото живеейки в една страна 3 години, не те прави разбирач. Само ще ви кажа, че онова заради което избягах го намерих. Живота тук е спокоен, подреден. Хората са учтиви. Всичко това ви е познато, нали☺ Не знам, мога да ви кажа, че България може спокойно да се превърне в Германия, ама надали ще стане. Просто трябва да се смени цялата върхушка и изпълнителната власт да си върши работата, нищо повече. Като цяло, закони имаме, но неспазването им е пречката която ни отличава от германците. Ние сме страната на неограничените възможности, както винаги съм казвал. У нас няма невъзможни неща, няма. Май доста се отплеснах, а? А, ставаше дума за числото 44. В тази връзка, искам да ви покажа мои произведения на изкуството, които рисувах в късна, средножитейска възраст. Мисля си, че можеше да стана някой прекрасен художник, макар повече да ме влече архитектурата.

Наздраве, приятели. Бъдете откриватели, не се предавайте, гледайте напред. И, рисувайте... До нови срещи.