Imagine

"Знаем звука от пляскането на две ръце. Но какво е звукът от пляскането с една ръка?"

Този коан на Хакуин Осьо удря право върху нашата увереност за познание на света. Няма да задълбавам с тълкувания върху него, всеки може да намери в интернет хиляди такива. Но, ако все пак искате някакви препоръки, прочетете Селинджър. Великан. Но, да минем на основното блюдо. То се състои от капчица Дарвин, Нютон, Тесла (за младите читатели, това не е марка автомобил, а един от най значимите изследователи, учени, живял на тази планета), примесени с войни, глад... Зад всяко едно от тях прозира един общ знаменател - хората, човеците. Но, кое е онова нещо, което ни прави различни от всичко заобикалящо ни? Може би е изобретяването на дребни неща, препредаването им на следващото поколение, което ги усъвършенства, или убива. Дарвинов ефект. Питате ли се как сме стигнали дотук? Питате ли се къде ще стигнем? Никой не знае. Никой не може да предвиди. Днес приписват на изкуствения интелект огромни възможности и превъзходство. Но, той не е човек. Той само борави с факти, с информация. Хората сме друго, ние боравим с факти, с информация, но от нея не извличаме неща, а създаваме неща. Грешни, лоши, непотребни, вредни, но създаваме.  Скоро излезе една статия на Чомски по темата, която ме подсети за едно видео, което може да ви даде още повече въпроси. Да, въпроси, не отговори. Защото въпросите са важни, не отговорите. Иначе стигаме до 42. Знаете какво е.

Приятно гледане. 

А, сега, представете си бъдещето. Представете си човешката раса, която е толкова напреднала в изобретенията си, че вече може да създава планети, космически тела, черни дупки, фотони, ...

Представете си едно бъдеще, когато ние хората създаваме Космоса, в който живеем сега.